Денис Урубко* за Нимс, кислорода, зимните изкачвания, бъдещето и миналото на алпинизма

Денис Урубко за Нимс, кислорода, зимните изкачвания, бъдещето и миналото на алпинизма

''Това не е спорт или изкуството, а PR каскада или бизнес''

''Височинен допинг''

''Вместо да целиш да станеш първия човек, който просто си бръка в носа на върха, можеш да проправиш маршрути като този на Бонингтън.''

''Допълнителният кислород е като допинг на висока надморска височина.''
 

Денис Урубко* сподели мнението си за настоящето и бъдещето на височинния алпинизъм – включително съмненията си, че Нирмал Пурджа е изкачил зимния К2 без кислород.

За да хвърлим повече светлина за мнението на Урубко, ще споменем каква е разликата между използваните термини. В наши дни разликата между алпийския и експедиционенния стил изкачване все повече се размива по една или друга причина.

Традиционно се счита, че алпийският стил представлява последователно и постепенно изкачване на върха с цялото оборудване и екипировка. Експедиционният стил се отличава значително от алпийския. При него се прави предварителна подготовка на маршрута, установяване на базови междинни лагери и доставка на различни съоръжения и кислород. При него може да се наложат многократни изкачвания и слизания между различните лагери. Този стил отнема много повече време, но се оказва по-успешен при изкачването  на осемхилядниците.

Наскоро Денис Урубко, един от най-именитите алпинисти, сподели мнението си за нашумелите изкачвания на 8-хилядници. За постиженията на Урубко може да прочетете в края на статията.* 

На 49 той споделя за разрастващата се пропаст между собствените си ценности и тези на променящия се свят. Урубко все пак е готов да заеме мнение в разрез с всички тенденции в модерния алпинизъм.

Урубко не е особено заинтересован от социалните медии или социалната коректност. 

ExplorersWeb: През зимата на 2021-22 се състояха рекордните шест експедиции до 8-хилядни върхове, но само един от тях беше в алпийски стил. Три експедиции са разчитали силно на кислород и две са включвали клиенти с малко опит. В крайна сметка, алпинистите са прекарали много време на ниско в долината. Това ли е логичната еволюция на височинното зимно катерете или тези способи убиват духа му?

Това е доста философски въпрос. Трудно е да се отговори, но ще направя всичко възможно.

На първо място, еволюцията може да значи както прогрес, така и регрес. Ако една дейност дава добри резултати, ще оцелее. Ако резултатите са лоши, дейността ще изчезне. Но положителният резултат може да не е видим веднага.

Някои хора инвестират в определени проекти само за собствена изгода, което носи слаби резултати. Проблемът е, че медиите също са част от бизнеса. Пресата често показва пълни глупости, защото изглеждат лъскаво.

Можеш ли да обясниш?

Например, алпийският стил. Какво е той всъщност? Алпийският стил е чисто изкачване по непознат терен, от долната до горната точка на маршрута. Повечето катерачи алпийски стил обаче се опитват да изкачат един и същ маршрут няколко пъти, някои дори поставят въжета… и след това рекламират експедициите си като невероятни постижения. И да, те може и да са отлични, но трябва да бъдат оценени правилно.

Избери си стил и бъди честен какъв е

За всички планинарски постижения е важно да се каже истината. Натъжавам се да гледам алпинисти, които се преструват публично. Как може да твърдиш, че катериш в алпийски стил, след като си разузнавал и изкачвал частично един маршрут, стъпка по стъпка?

Какво можем да научим от историята на Нимс [Нирмал Пурджа] и проекта му 14х8-хилядника? Нищо. Но медиите, пазара и социалните медии настояват да се обяви за успешен. Нещо намирисва в развитието на спортния алпинизъм.

Това, което виждаме, са все повече възможности за височинни туристи. В крайна сметка, това не е добро или лошо, а само различно.

За щастие, имаме и някои примери за истинска сила в историята на алпинизма. Джордж Малори и Херман Бул са вдъхновяващи. Виелицки и Чичи са написали зимната история преди 40 години. Първото изкачване на Еверест без кислород от Меснер и Хабелер и алпийското им изкачване на Скрития връх. Креативността на Кукучка, Меснер в лицето на Нанга Парбат, маршрутът, който Самойлов и аз открихме на Броуд Пик, невероятното изкачване на Стек до Анапурна. Това са изкачвания много по-напред от текущата комбинация от пари и слабост.

Стари алпинисти, млади алпинисти

И да, старите алпинисти като Хуан Орзабал и мен, сега се връщат към нормалните маршрути. Няма да правим нови проучвания. Нашето време свърши. Ще бъде единствено лично приключение. Но младите алпинисти? Уважавам това, че искат да изкачват нормалните маршрути до осемхилядниците за тренировка. Но след това могат да покажат истинската си същност по вертикалата като се целят в чистите, истински рекорди.

Вместо да целиш да станеш първия човек, който просто си бръка в носа на върха, можеш да проправиш маршрути като този на Бонингтън.

Височинен допинг

И така, по-добре да не говорим за употребата на кислород…

Допълнителният кислород е като допинг на висока надморска височина. Мога да простя употребата му при първите изкачвания на 8 000 м, но не и сега. Намирам за шокиращо това, че спортните федерации се борят с допинга във всички други спортове, а същевременно общността на алпинистите аплодират атлети на кислород.

Според моите виждания това е неетично. Допълнителният кислород в днешно време се използва от хора, които са прекалено слаби, за да постигнат целите, които са си поставили. Те използват газ, за да симулират постижения.

Смяташ ли, че все пак си заслужава да се направи опит за изкачване на зимния К2 напълно без кислород?

Да, разбира се! Това е много добър проект за млади алпинисти. Зимният К2 е бил изкачван с кислород. Без кислород е напълно различна цел. Това е следващата стъпка, както с Еверест. Хилари и Тенсинг го изкачват с кислород, а след това Меснер и Хабелер - без.

Нирмал Пурджа твърди, че вече е изкачил зимния К2 без кислород.

Ами, така казва той. Но аз видях снимките и видеото от изкачването. Невъзможно е да изглежда така след изкачване на К2 без кислород. Още по-малко да се движи с темпото на екип алпинисти с кислород. Гледайте записи на хора, които са стигнали върха К2 през лятото без кислород.

 [Ето пример: Ейдриън Балингър, Топо Мена и Карла Перес през лятото на 2019 г.]

Това не е спорт или изкуството, а PR каскада или бизнес.

И така, нищо съществено не е направено на Хималаите в последно време?

Всичко си е заслужавало за тези, които се катерят! Виж, всяко изкачване се брои, стига да се върнеш успешно вкъщи. Понякога си щастлив и доволен, понякога си изнервен и чувстваш, че си искал повече. Всеки алпинист си има стандарти, аз също. Според личните ми стандарти смятам алпинизма за смесица от приключение, спорт и изкуство.

За мен няма никакъв смисъл да зададеш конкретен краен срок през зимата при положение, че можеш просто да пристигнеш с хеликоптер от Катманду, когато си пожелаеш. Какъв е смисълът да се изкачваш зимата, но използвайки химически отоплители по време на изкачването? Или още по-лошо, да разчиташ на допълнителен кислород през 21-ви век? Това не е истински спорт, нито пък изкуство. Това е симулация, шоу, PR каскада, бизнес…

Същото важи и за алпинистите, изкачващи през зимата, които напускат базовия лагер и отиват на по-ниска надморска височина. Могат да се изкачват както си искат, но това не е моето нещо. Моите правила трябва да са чисти, трябва да приемеш зимните условия, включително  и студа. Трябва да се концентрираш и да си напълно отдаден на приключението от началото до края.

Но ако другите предпочитат други критерии и изберат да стигнат с въздушен транспорт до цивилизацията, защо не? Дори може да поспорите за това по време на аклиматизацията. Например, преди да отидем на зимния Гашербрум II, Симоне Моро, Кори Ричардс и аз се аклиматизирахме на Кошар Ганг на 6 000 м. След това се оттеглихме за малко почивка в Скарду преди да се запътим към базовия лагер на Гашербрум. Признавам, че почивката след аклиматизацията много помогна, както физически, така и психически. Привържениците на чистото катерене може да ме критикуват за това. Но както вече казах, опираме до това, че всеки създава собствените си правила.

*Денис Урубко: неговата история: Роден през 1973 г., той мечтае да стане актьор, но след това открива алпинизма и след първите си посещения в Памир се мести в Казахстан, става член на армейския спортен клуб. Оттам всичко тръгва нагоре, дотолкова, че Денис вече се затвърждава като един от най-силните алпинисти в света, след като изкачва всички четиринадесет 8-хилядници(без кислород) по нови маршрути, в алпийски стил на Броуд Пик (югозападна стена , 2005 г.), Манаслу (североизточна стена, 2006 г.), Чо Ою (югоизточна стена, 2009 г., за което е награден със Златните пикел) и Лхотсе (северен хребет, 2010 г.). Трябва да споменем и първите зимни изкачвания на Макалу (2009) и Гашербрум II (2011), и двете със Симоне Моро. Не на последно място, Денис изкачва няколко пъти 7000-ците на бившия Съветски съюз, прокарвайки впечатляващ маршрут по северната стена на връх Победа.

Източници:

History of Alpinism

ExplorersWeb

Bigraphy facts